Рилски манастир

Рилският манастир, или по-добре казано Съкровищницата на България, благолепно и неувяхващо цъфти в лоното на Рила планина, там, където богато се вливат реките Друшлявица и Рилска.

Основан през първата половина на Х в. от преподобни Йоан Рилски, манастирът и до днес е люлка и хранилище на българския дух и народност.

Сведенията за самата Римска обител са доста оскъдни. От ХІ в. до днес в манастирското книгохранилище се пазят книжовни паметници, като глаголическия препис на прочутото „Наставление” на св. Ефрем Сирин, които свидетелстват за непрекъсната книжовна дейност. В Хрисовула (дарствена грамота) на цар Иван Шишман (1371 – 1393 г.) се говори за това, че българските държавници – царете Иван Асен ІІ (1218 – 1241 г.) и неговият приемник Каломан (1241 – 1246 г.) са утвърждавали владенията и правата на обителта, и я почитали като огнище на святост и място на поклонение.

През 1334 – 1335 г. Струмишкият протосеваст Хрельо, щедър дарител на Хилендарския манастир, изгражда защитна кула, монашески килии и храм, който бил на мястото на днешния, построен през 1834 г.

През време на турското владичество (ХV – ХІХ в.) Рилския манастир става център на духовно, културно и книжовно самосъхранение и възраждане на българския дух и народност. След като била опожарена Търновската книжовна школа се премества в обителта. Рилската библиотека бива възобновена и обогатена с нови ръкописи. Към края на ХVІІ в. била създадена книговезка работилница. Установени били връзки със Светогорски манастири, а през 1466 г. бил подписан договор с руския манастир на Света Гора „Св. Пантелеймон” за взаимно подпомагане и даване на убежище в случай на опасност. От XVI в. датират и връзките с Русия, където през следващите столетия няколко пъти били изпращани рилски монаси за събиране на дарения (книги, икони, църковна утвар, богослужебни одежди, парични средства).

През Възраждането (ХVІІІ – ХІХ в.) в Рилската обител се откриват школи и училища. Изтъкнатият книжовник и игумен на манастира (от 1860 до 1864 г.) иеромонах Неофит Рилски – Патриарх на българската педагогика, подготвя учители и духовници за цялата страна. Той е основател и пръв учител на прочутата Габровска гимназия.

След освобождението на България от османско владичество духовният живот в обителта продължава своя разцвет, а нетленните мощи на св. Йоан Рилски и до днес са извор на утеха, чудеса и небесна помощ за пристъпващите към тях с вяра.

При влизането в манастира има някои изисквания, с които е добре туристите да бъдат запознати, а именно:

Не се допуска:

• тютюнопушенето в манастирския комплекс;
• влизането в неприличен вид - къси поли, къси панталони, потници и всякакво друго оскъдно облекло;
• правенето на снимки и видеоклипове в храма и манастирския музей;
• качването по етажите на жилищните сгради на манастира;
• вдигането на шум, както и влизането с домашни любимци.

В храма:

• обезателно се пази тишина;
• мъжете влизат в него гологлави (т.е. без шапки);
• забранено е влизането с бебешки колички, туристически раници и друг обемист багаж;
• когато се молим пред иконите, или пред раклата с мощите на св. Йоан, не бива да поставяме ръце върху тях. Светите икони, както и светите мощи се почитат единствено и само с целувание;
• запалените свещи не се държат в ръце, а се поставят на отредените за тях места - ниските свещници за упокой и високите за здраве;
• не е прието в храма да се седи с кръстосани крака, да се държат ръцете в джобовете, както и използването на GSM апарати.