Поморийски манастир „Свети Вмчк. Георги“ е манастир на Българската православна църква. През 50-те години на XX век за кратко манастирът е имал статут на ставропигия. 

Манастирът днес е в очертанията град Поморие.

Според преданието, Свети апостол Андрей Първозвани по път за Киев минал през Анхиало (днес Поморие). Има сведения, че монаси са живели по тези места още през 3 – 4 век.

Манастирът е основан от гръцки колонисти през 7 век, но бил разрушен с нахлуването на турците в България. В края на 17 век на мястото се заселва турският бей Селим и основава свое владение – чифлик. Според преданието, той страдал от тежка и неизлечима болест. Една нощ сънувал, че в двора на къщата му има чудотворна вода. Когато разкопал на указаното в съня място, Селим бей открил мраморен барелеф на Свети Георги, а под него – аязмо. С водата от извора той се излекувал и в знак на благодарност построил на това място параклис и заедно с цялото си семейство приел християнската вяра. След като овдовял, Селим бей дарил чифлика си от 3800 декара за манастирска земя.

Новата църква е издигната през 1856 година върху основите на старата. В манастира се пазят ценни иконографски образци от края на 18-ти и началото на 19 век. До 1906 година богослужението е изцяло на гръцки език.

Единственият музей на солта не само в България, но и в Източна Европа, се намира в град Поморие, на 20 км от Бургас. Той отваря врати на 7 септември 2002 г. и е посветен на производството на сол чрез слънчево изпарение на морска вода. Този метод е известен като „древна анхиалска технология”.

Добиването на сол в района на Поморие е поминък, който векове наред е хранел местните хора. Според исторически източници солниците в района на Поморие са съществували още преди основаването на града (около V век пр.н.е.). В древността солта е била изключително ценна стока – скъпа и рядка – и затова била наричана „бяло злато”.

Музеят на солта в Поморие е специализиран музей на открито – посетителите могат да разгледат както музейната сграда, така и прилежащите към музея 20 декара солници, в които се добива сол и днес.

Солниците представляват множество басейни, отделени един от друг с дървено- насипни диги. Там се произвежда сол по същата технология, по която се е произвеждала и преди векове.

Музейната експозиция в сградата представя развитието на древната технология за добив на сол. Тук можете да разгледате богата колекция снимков материал от началото на ХХ век и копия на документи от периода XV – XIX век, които разказват за производството и търговията на сол по българските земи. Едни от най-интересните експонати в експозицията са автентични соларски инструменти, като дървени соларски колички, гребла и други.
В музейната сграда можете да гледате и филми, посветени на солодобиването. Поморийското езеро, в чиито граници се намират солниците и музеят, е защитена зона. В езерото са установени над 200 вида птици, а над него минава част от миграционния път на птиците Via Pontica. Има построени природозащитни изкуствени островчета, където гнездят колонии от речни и гривести рибарки, саблеклюни и други.

Специални камери в солниците проследяват поведението на птиците, а посетителите могат да наблюдават пернатите на екрани в сградата на музея. Тук можете да си закупите допълнителни информационни материали и сувенири.

Входна такса:

За възрастни - 2лв.

За учащи - 1 лв.